събота, 27 март 2010 г.

Цветница (Връбница)

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.
7471_2.jpg

Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.


Православието чества на този ден един от 12-те си големи празници.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите — с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
Върбовата клонка прогонва злото и дарява здраве. От древни времена се чества като победа на пролетта и живота над зимата и заспалата природа. В ранната заран жените закичват над вратите на домовете си върбови клонки.
Навярно това поверие е възникнало от факта, че върбата първа от другите растения оживява след дългия зимен сън на природата.

Още в езическите времена славяните вярвали, че върбата притежава свойството да пази людете от зли духови и черни магии и да защитава хората, животните и посевите от бедствия и болести.

Когато изсъхнат върбовите клонките, не се изхвърлят. Жените ги прибират за лек против уплаха и болест. Ако пък в някой ден небето се покрие с градоносни облаци и буря започне да вилнее, тези сухи вейки се слагат под камък и бедствието се разминава. В това вярвали дедите ни.

По подобие на ладуването на Васильовден и на гадаенето на Еньов ден и на Цветница момите се събират. Завързват пръстените си с червени конци и ги пускат в съд с “мълчана вода”. Именницата която ги е приела у дома си, вади пръстените със завързани очи и нарича кой ще е съпругът на момата, чийто пръстен е изваден. Това наричане се придружавало с много смях и задевки.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:
Иглика, Божура, Венец, Венцислав, Венцислава,Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Елица (идва от ела), Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка , Китен, Камен, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невен(а), Петуния, Роза, Росен, Росинка, Румен, Румяна, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к)а, Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.