събота, 27 март 2010 г.

Една отдавна замислена идея е изпълнена.Часовник с плетен на една кука циферблат.За съжаление снимките не са добри,на живо е много по-хубав.

Цветница (Връбница)

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.
7471_2.jpg

Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.


Православието чества на този ден един от 12-те си големи празници.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите — с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
Върбовата клонка прогонва злото и дарява здраве. От древни времена се чества като победа на пролетта и живота над зимата и заспалата природа. В ранната заран жените закичват над вратите на домовете си върбови клонки.
Навярно това поверие е възникнало от факта, че върбата първа от другите растения оживява след дългия зимен сън на природата.

Още в езическите времена славяните вярвали, че върбата притежава свойството да пази людете от зли духови и черни магии и да защитава хората, животните и посевите от бедствия и болести.

Когато изсъхнат върбовите клонките, не се изхвърлят. Жените ги прибират за лек против уплаха и болест. Ако пък в някой ден небето се покрие с градоносни облаци и буря започне да вилнее, тези сухи вейки се слагат под камък и бедствието се разминава. В това вярвали дедите ни.

По подобие на ладуването на Васильовден и на гадаенето на Еньов ден и на Цветница момите се събират. Завързват пръстените си с червени конци и ги пускат в съд с “мълчана вода”. Именницата която ги е приела у дома си, вади пръстените със завързани очи и нарича кой ще е съпругът на момата, чийто пръстен е изваден. Това наричане се придружавало с много смях и задевки.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:
Иглика, Божура, Венец, Венцислав, Венцислава,Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Елица (идва от ела), Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка , Китен, Камен, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невен(а), Петуния, Роза, Росен, Росинка, Румен, Румяна, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к)а, Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

петък, 26 март 2010 г.

Лазаровден





Лазаровден Лазаровден е празник с подвижна дата, отбелязва се винаги в предпоследната събота преди Великден. В Календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети с възкресението на Лазар, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Месията се връща и възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.

В българската народна традиция Лазаровден или "Лазарица", "Лазарова събота" е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. На този ден групи от по 6-7 момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри и др.

Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богат урожай от раззеленилото се жито.

понеделник, 8 март 2010 г.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ЖЕНИ ПО СВЕТА !


Жената и нейният празник

На жената, са посветени толкова много строфи. За нея са се водили битки. И тя самата е воювала. И продължава да се сражава - за себе си, за децата... Отначало за права, а сетне и против притискащата я еманципация.
Срещу хамалуването на мъж, деца, шефове... Срещу това да е като многоръкия Шива, да се справя с всичко. Хем да е нечия муза, хем да прави кариера, хем да е домакиня, хем да е с фигура на манекен...
Това е женската орис. 365 дни в годината, а в календара само един са и отредили за празник – 8 март. Едни го приемат, други го отричат, трети искат през цялата година да бъдат на почит.
Осми март води началото си от 1857 г. от нюйоркската демонстрация на жените. Шивачки и текстилки напуснали фабриките и тръгнали по улиците на града с искане за 10-, а не за 16-часов работен ден.

На 26 август 1910 г. в Копенхаген на Втората международна конфренция на жените социалистки стотина делегатки от 70 страни обсъждат въпроса за създаване на международна организация за права и свободи на всички жени. Тогава Клара Цеткин предлага да се отбелязва всяка пролет международен ден за борба на жените за равноправие в памет на нюйоркската демонстрация от 1857 г. В началото празникът бил честван само в няколко европейски страни и САЩ.

Българките са едни от първите, които го отбелязват - на 11 април 1911 г. Те са и тези, които предлагат датата 8 март. Решението е взето на Втората международна конференция на жените комунистки в Москва през юни 1921 г. На нея българките, чиято делегация е водена от Ана Маймункова, правят предложение да се установи един и същ ден, в който да се чества денят за борбата на жените за равноправие, и това да е 8 март.

А днес макар да и да не сме шивачки, и макар да не живеем в края на деветнадесети век, иде ни пак да излезем по площадите и да викаме.

  • Да викаме, че искаме: спокойствие - за себе си, сигурност - за децата си, достойна старост - за родителите си.

  • Да викаме, че не искаме да се озовем без работа година преди пенсията си - квалифицирани, но непотребни, понеже не сме млади, но не и дотам стари, та животът да е приключил вече...

  • Да викаме, че не искаме, ако сме млади, да сме на работа, но без договори и зависещи единствено от капризите на работодателите си.

Но Осми март вече се е състоял. Преди повече от век. И съдбата няма да ни отреди да поставим началото на втори подобен празник. Нито самолюбието ни ще позволи да признаем, че сме оставили нещата да се срутят обратно:

  • след толкова борба за равноправие;
  • след толкова приказки за ролята на жената в съвременното общество;
  • след толкова мълчание в медиите и равнодушие сред управляващите пред факта, че отново сме се превърнали в американски шивачки;
  • заключвани по двадесет часа на работните места;
  • отвличани посред бял ден от насилници и сводници по улиците;
  • пребивани и малтретирани от съпрузите.

Оня Осми март няма кой да ни го организира вече- ни профсъюзи, ни неформални сдружения, ни Народното събрание.

Остана да си го празнуваме поединично. С цветя, които голяма част от жените ще си подарят сами или една на друга.
А най-големите щастливки ще получат подаръци от любящите ги и уважаващи партньори. Но за тях тъй и тъй всеки ден е празник.

ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ, ДАМИ!!!

сряда, 3 март 2010 г.

3 Март - Национален Празник на Република България

3 март в българската история Национален празник на Република България - Ден на Освобождението на България
1878 г. - Руско-турска война (1877-1878): Русия и Османската империя подписват Санстефанския мирен договор, с който се слага край на войната и се създава Третата българска държава..

понеделник, 1 март 2010 г.

Честита Баба Марта

Баба Марта
По стар български обичай на първи март посрещаме символично пролетта и Баба Марта.
Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени вълнени чорапи.
Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили са на изчерпване.
Стопанката връзва мартеничките на всички в дома и благославя: "Да има здраве по хора и добитък, да раждат овошките, да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в добитъка..."
Според народния обичай мартениците се носят дотогава, докато не се види лястовичка или щъркел, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст - на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората.
Ето и приказката за Баба Марта:

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име - Сечко. Само че единият наричали Малък Сечко, а другият - Голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла с благата си усмивка, блестяло слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, когато топлото слънчице огряло, птичките се обадили, та из тревица стоката си да попасе.
- Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде - думал й свекърът.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
- Кърпикожусите цъфтят сега, снахо - топло й напомнил старецът. - Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
- Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи - казала снахата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове безмилостно забрулили напъпилата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Младата овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците горе в планината.
Така останал обичаят да се правят мартеници от червена и бяла вълна, за да радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората.