Viktoria croche

2012-02-01T19:29:00.002+02:00

Новият компютърен гений

2011-09-05T19:08:00.000+03:00

2011-08-01T16:24:00.001+03:00

Топло шалче

2011-07-30T20:48:00.000+03:00

Все още е горещо лято, но ...ще дойде и зимата

Слънчево чадърче

2011-07-28T20:38:00.001+03:00

Опит да направя чадър за слънце

На разходка в Борисовата градина

2011-07-25T20:38:00.002+03:00

Мишо на 6 месеца/12.07.2011

2011-07-25T20:13:00.003+03:00

Полата е готова

2011-06-21T13:58:00.001+03:00

Вече мога да се похваля - полата е готова и направих разходка с нея.Много удобна дреха,чувствам се комфортно в нея.Мисля,че това е най-важно.

Несесер за моите куки...

2011-06-15T19:50:00.000+03:00

Блузка/калъфче/ за телефончето...

2011-06-10T10:31:00.001+03:00

2011-06-01T08:19:00.001+03:00

СВЕТОВЕН ДЕН НА ПЛЕТЕНЕТО НА ОТКРИТО

2011-05-29T14:49:00.000+03:00

Да се присъединим към събитието!Всички плетачки от всички краища на България !Това е един от най - красивите занаяти на света.

24 МАЙ ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - НАЙ - СВЕТЛИЯТ ПРАЗНИК ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ !

2011-05-24T08:06:00.000+03:00

Всички наричаме този празник най-светлия, най-обичания – Празника на славянската писменост и култура. Това е денят, в който по-емоционално усещаме себе си като неделима част от световната цивилизация. Българското слово от древни времена има своята писменост, своя знак върху културното минало, настояще и бъдеще на света.
Но това е обобщеният знак на преклонение пред делото на братята Кирил и Методий, техните ученици и поколенията след тях писмовници, оставили следи в културната история на България и оттам на целия славянски свят.
Но 24 май е и личен празник за всеки един от нас – от спомена за първата научена буквичка до книгата, която за първи път ни е развълнувала и сме се преклонили пред таланта. Кирилицата е вече сред официалните езици на Европейския съюз, но дали красивият български е жив във всекидневието ни? И дали оставаме в цялостното си битие почтени към българския език и културата си? Риторични въпроси и повод за размисъл в Деня на писмеността и културата – 24 май.
"Върви народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови", са думи, които всеки българин знае от момента на пристъпването на училищния праг. Думи, които често пъти изговаряме наизуст без дори да се замислим за смисъла и гордостта, които носят. Пеем химна на братята Кирил и Методий, независимо дали сме първолаци или техните баби и дядовци. Защото 24 май е символ на достойнство, традиция и духовност. Достойнство, защото на този ден честваме азбуката, която сме дали на света. Даваща самочувствие, образованост и културна независимост на "вси славяни". Традиция - най-дълго празнуваният ни празник в историята - вече повече от 200 години. Духовност - празник не на политици и военни, а на културата и науката. На хората, градящи устоите на нацията, на хората даващи ни идентичност и на тези, които възпитават поколенията след нас. В този ден се прекланяме и пред родителите си, които първи са ни прочели приказка, спомняме си учителите си, които пренебрегваме в годините. Припомняме си и самите себе си, като малки ученици пред прага на откритието какъв невероятен свят ни откриват буквите, нашите букви.
Светският празник за Св. Св.Кирил и Методий, който се развива като забележително българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата Свети братя, припомня БГНЕС. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов. След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна "Върви народе възродени". През май 1901 г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста. С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и църква, се чества на един ден - 24 май.
Денят на Св. Св. Кирил и Методий е един от първите официални празници на възродената българска държава, превърнал се в празник на цялостния духовен живот. Във всекидневието ни, белязано от противоречивите изживявания на прехода, ако ни липсва нещо най-силно, понякога дори до болезненост това е именно духовността и ценностите, които движат напред.
Но, ако има ден, който обединява, това е този ден – 24 май. Честит празник!

ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
От длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещенни старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...

И едни търлъчки за бебето

2011-05-23T11:08:00.000+03:00

Пола

2011-05-23T11:03:00.000+03:00

И все пак след плетене ,разплитане стигнах дотук.Има още 6 реда и ще видим какво ще стане.

Проекта е пола,но дали ще се получи...

2011-05-11T13:50:00.000+03:00

Лоша снимка,но сама това успях да направя

Ново

2011-05-11T11:52:00.001+03:00

Не съм зашила копче../и пак жълто,но вече е на привършване/

Столче за терасата...

2011-05-04T14:51:00.001+03:00

Столче от грозната макара.Отново с жълто,но останалите прежди трябва да се използват докрай.Направих две кръгчета,които съединих и се получи това нещо дето прилича на шапка с две лица.Идеята беше такава и за допълнение цветето,но как да го прикача и ето идея за коланче с копче...

2011-04-24T00:33:00.002+03:00

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ ЦВЕТЯ !

2011-04-17T09:42:00.000+03:00

Идва лято...

2011-04-12T19:53:00.004+03:00

Памучни конци 350 гр ,подходящи за плетене на две игли-3,5..Купени отдавна,но станаха на дрешка./около 330 гр/.Схемата е ТУК

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИЯ !

2011-03-03T10:58:00.003+02:00

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА

2011-02-28T21:13:00.000+02:00

Легенда за мартеницата

Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.
Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

2011-02-15T08:20:00.000+02:00

Източноправославните християни у нас днес честват Трифон Зарезан /по стар стил / ,празник на лозарите,градинарите и кръчмарите

2011-02-14T07:56:00.000+02:00

Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване". След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение. "Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!" Царят отговаря на благословията "Амин". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора "трифунци", се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка и на хората от вълците.

Колкото до празничната трапеза на Трифон Зарезан, тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 килограм бращно и 1 чаена лъжичка сол .Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да го посолите и да замесите от него тесто, като прибавите 2 чаени чаши хладка вода. Месете тестото докато започне да образува шупли. След това направете пита, която изпечете в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, покрийте я с памучна кърпа, за да не изсъхне кората й.

Като основно ястие по стар български обичай ви предлагаме да приготвите пълнена кокошка.

Освен питката и пълнената кокошка на празника на Трифон Зарезан можете да предложите печени ядки от орехи, лешници, фъстъци или сушени плодове. Добре е да знаете, че ядките могат да бъдат и захаросани. За целта трябва да прибавите малко захар върху тях и да ги изпечете в умерена фурна. Сушените плодове пък се предлагат поръсени с пудра захар и ром. Виното също е задължително за този празник. През зимата и в студените дни се препоръчва червено вино, а през летните топли дни - бяло. Червеното вино се сервира със стайна температура. Обикновено в малките градове и села то се съхранява в изба или мазе. Затова е добре да го извадите малко преди да дойдат гостите ви и да седнете на трапезата. "Напитката на боговете" се сервира с основното ястие, но можете да я сервирате и с десерта. Казват, че каквото вино има на трапезата на Трифон Зарезан, такова вино ще дадат лозите през годините. Затова почерпете гостите си с най-хубавото вино - ще го познаете по синджира, който се образува в горната част на чашата, когато наливате от бутилката.

На следващия ден е добре да предложите лека храна, защото празникът на Трифон Зарезан е известен с изобилието на масата. Подходящи продукти са печените на фурна картофи,предложени с масло и сирене, омлети или бъркани яйца, туршии и варени зеленчуци. Добре е да предвидите и плодови сокове или сиропи от компоти за мъжете, които са препили на предишния ден. Това ще подобри състоянието им и ще избистри ума им.

Да не забравяме хубавите празници и веселите спомени.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА !

2010-12-31T16:03:00.000+02:00

За Новата година -
здраве до амина,
шарени торбички, пълни със парички,
и гърненце с мед - да е на късмет!!!

ЧЕСТИТА КОЛЕДА

2010-12-25T20:52:00.000+02:00

На Коледа чудесата се случват,
стига да ги пожелаете!
Имайте надежда, вярвайте в доброто
и не забравяйте да помечтаете!
Нека чудесата оживеят за вас
в магията на празника!
ВЕСЕЛА КОЛЕДА!

2010-11-24T19:09:00.004+02:00

За първи път плета подобна дрешка,но мисля че се справих.Това е за бебе Михаил,внучето което очаквам с голямо нетърпение.

2010-11-04T22:22:00.002+02:00

1 ноември Ден на Народните будители

2010-11-01T07:30:00.000+02:00

Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и на националното ни самочувствие, отстоявано година след година през вековете на робство, насилия и народни страдания — дело на стотици и хиляди знайни и незнайни българи - книжовници, наставници и просветители, вдъхнали в мрака на чуждото потисничество вяра в собствените сили на народа по пътя към историческото възстановяване на българската държавност.

Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите.

Иван Рилски

Приемат 1 ноември — денят на светецаза нов, но всъщност добре познат празник.
Това се случва на
13 декември 1922 г., когато 19-то Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от Правителството на Александър Стамболийски
на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.

От ляво на дясно: Ст. Станимиров, Ал. Радославов, Дим. Лазов, проф. Беньо Цонев, Ив. Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Стоян Омарчевски, Христо Цанков - Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина.

«Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.»
За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви:

«Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното — бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам — и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.»

Първи ноември е денят, в който България се покланя пред великия благослов на своите будители. Пред ония достойни нeйни синове, които изковаха от словото най-мощното оръжие и превърнаха спомена от славното минало на Отечeството в идеал и съдба на цял един народ. Днешна България е тържество на този идеал, а народът ни е издигнал в култ тяхната жертвеност пред олтара на родината. И е създал един прекрасен празник — 1 ноември — Ден на народните будители, за да светлее в националната памет жаравата от образи на творци и крепители на българската вселена.

Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов Деан Тодоров (мощния), Теодор Чубуров (горския) и много други.

Да се поклоним пред тях ! И да им благодарим, защото те възвестиха пред света, че в българската просвета и култура светлеят едни от най-древните пластове на човешката цивилизация.

Честит празник на всички българи!

Моят юбилеен рожден ден!

2010-09-22T09:31:00.001+03:00

Тържеството с моите колеги.Много се забавлявахме всички...

2010-09-07T23:09:00.001+03:00

Нов телефон - нова дрешка

2010-09-05T15:42:00.000+03:00

Ръкавички без пръсти

2010-08-21T13:10:00.000+03:00

Май започнах подготовката за студените дни...

Чорапки...

2010-08-12T23:25:00.000+03:00

по едно малко сърчице и станаха по-хубави.

Чорапки

2010-08-12T18:29:00.000+03:00

24.07.2010...

2010-07-26T21:45:00.002+03:00

Много щастие и любов

Трите бутилки за ритуалите/граждански,църковен и за ресторанта

2010-07-18T21:35:00.001+03:00

Възглавничка за венчални пръстени

2010-06-26T21:30:00.001+03:00

Предстои ни щастливо събитие,дъщеря ми се омъжва.Помолиха ме да направя възглавничка за венчалните халки и ето какво измислих.

2010-06-02T23:04:00.001+03:00

Безплатен курс по плетене във Велико Търново на 4 и 5 юни 2010

http://hobiyarn.blogspot.com/

На бебешка тема...

2010-05-20T18:47:00.001+03:00

Възкресение Христово (Великден)

2010-04-03T18:59:00.000+03:00

Първият и най-големият от празниците на новозаветната църква е Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос - Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.

Денят на празника е установен от Първия вселенски събор през 325 г. Обикновено православният Великден се чества между 4 април и 8 май. Източната православна църква ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие, т.е. между 22 март и 25 април.
Последната седмица преди Възкресение се нарича Страстна. Тогава се припомнят събитията от последната седница от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.

По време на Страстната седмица православната църква извършва няколко служби, на които е редно да се ходи. Тази седмица е последна от Великденския пост, който продължава осем седмици.

По време на този пост са забранени храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечение. В края на Страстната седмица се “тримири”, т.е. не се яде нищо, може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден.

В четвъртък преди Възкресение се боядисват Великденските яйца.Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с появата на тази практика. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите “Христос Възкръсна!” (това били първите думи от проповедта й).

Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се “лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък.

На “разпети петък” не се върши никаква домакинска работа. Тази забрана отдавна е загубила значението си като почит към смъртта на Христос и се е превърнала в суеверие, което гласи, че който работи на този ден, ще го сполети нещастие. Затова домакините, които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък, правят това в събота. На този ден се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца.

В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.

Неделята, понеделникът и вторникът са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.

Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница традиционният поздрав е “Христос возкресе!”.

2010-03-27T22:12:00.000+02:00

Една отдавна замислена идея е изпълнена.Часовник с плетен на една кука циферблат.За съжаление снимките не са добри,на живо е много по-хубав.

2010-03-27T20:09:00.000+02:00

Цветница (Връбница)

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.

Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

Православието чества на този ден един от 12-те си големи празници.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите — с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
Върбовата клонка прогонва злото и дарява здраве. От древни времена се чества като победа на пролетта и живота над зимата и заспалата природа. В ранната заран жените закичват над вратите на домовете си върбови клонки.
Навярно това поверие е възникнало от факта, че върбата първа от другите растения оживява след дългия зимен сън на природата.

Още в езическите времена славяните вярвали, че върбата притежава свойството да пази людете от зли духови и черни магии и да защитава хората, животните и посевите от бедствия и болести.

Когато изсъхнат върбовите клонките, не се изхвърлят. Жените ги прибират за лек против уплаха и болест. Ако пък в някой ден небето се покрие с градоносни облаци и буря започне да вилнее, тези сухи вейки се слагат под камък и бедствието се разминава. В това вярвали дедите ни.

По подобие на ладуването на Васильовден и на гадаенето на Еньов ден и на Цветница момите се събират. Завързват пръстените си с червени конци и ги пускат в съд с “мълчана вода”. Именницата която ги е приела у дома си, вади пръстените със завързани очи и нарича кой ще е съпругът на момата, чийто пръстен е изваден. Това наричане се придружавало с много смях и задевки.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:
Иглика, Божура, Венец, Венцислав, Венцислава,Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Елица (идва от ела), Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка , Китен, Камен, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невен(а), Петуния, Роза, Росен, Росинка, Румен, Румяна, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к)а, Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Лазаровден

2010-03-26T22:14:00.001+02:00

Лазаровден Лазаровден е празник с подвижна дата, отбелязва се винаги в предпоследната събота преди Великден. В Календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети с възкресението на Лазар, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Месията се връща и възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.

В българската народна традиция Лазаровден или "Лазарица", "Лазарова събота" е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. На този ден групи от по 6-7 момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри и др.

Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богат урожай от раззеленилото се жито.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ЖЕНИ ПО СВЕТА !

2010-03-08T09:08:00.001+02:00

Жената и нейният празник

На жената, са посветени толкова много строфи. За нея са се водили битки. И тя самата е воювала. И продължава да се сражава - за себе си, за децата... Отначало за права, а сетне и против притискащата я еманципация.
Срещу хамалуването на мъж, деца, шефове... Срещу това да е като многоръкия Шива, да се справя с всичко. Хем да е нечия муза, хем да прави кариера, хем да е домакиня, хем да е с фигура на манекен...
Това е женската орис. 365 дни в годината, а в календара само един са и отредили за празник – 8 март. Едни го приемат, други го отричат, трети искат през цялата година да бъдат на почит.
Осми март води началото си от 1857 г. от нюйоркската демонстрация на жените. Шивачки и текстилки напуснали фабриките и тръгнали по улиците на града с искане за 10-, а не за 16-часов работен ден.

На 26 август 1910 г. в Копенхаген на Втората международна конфренция на жените социалистки стотина делегатки от 70 страни обсъждат въпроса за създаване на международна организация за права и свободи на всички жени. Тогава Клара Цеткин предлага да се отбелязва всяка пролет международен ден за борба на жените за равноправие в памет на нюйоркската демонстрация от 1857 г. В началото празникът бил честван само в няколко европейски страни и САЩ.

Българките са едни от първите, които го отбелязват - на 11 април 1911 г. Те са и тези, които предлагат датата 8 март. Решението е взето на Втората международна конференция на жените комунистки в Москва през юни 1921 г. На нея българките, чиято делегация е водена от Ана Маймункова, правят предложение да се установи един и същ ден, в който да се чества денят за борбата на жените за равноправие, и това да е 8 март.

А днес макар да и да не сме шивачки, и макар да не живеем в края на деветнадесети век, иде ни пак да излезем по площадите и да викаме.

Да викаме, че искаме: спокойствие - за себе си, сигурност - за децата си, достойна старост - за родителите си.
Да викаме, че не искаме да се озовем без работа година преди пенсията си - квалифицирани, но непотребни, понеже не сме млади, но не и дотам стари, та животът да е приключил вече...
Да викаме, че не искаме, ако сме млади, да сме на работа, но без договори и зависещи единствено от капризите на работодателите си.

Но Осми март вече се е състоял. Преди повече от век. И съдбата няма да ни отреди да поставим началото на втори подобен празник. Нито самолюбието ни ще позволи да признаем, че сме оставили нещата да се срутят обратно:

след толкова борба за равноправие;
след толкова приказки за ролята на жената в съвременното общество;
след толкова мълчание в медиите и равнодушие сред управляващите пред факта, че отново сме се превърнали в американски шивачки;
заключвани по двадесет часа на работните места;
отвличани посред бял ден от насилници и сводници по улиците;
пребивани и малтретирани от съпрузите.

Оня Осми март няма кой да ни го организира вече- ни профсъюзи, ни неформални сдружения, ни Народното събрание.

Остана да си го празнуваме поединично. С цветя, които голяма част от жените ще си подарят сами или една на друга.
А най-големите щастливки ще получат подаръци от любящите ги и уважаващи партньори. Но за тях тъй и тъй всеки ден е празник.

ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ, ДАМИ!!!

3 Март - Национален Празник на Република България

2010-03-03T20:05:00.000+02:00

3 март в българската история Национален празник на Република България - Ден на Освобождението на България
1878 г. - Руско-турска война (1877-1878): Русия и Османската империя подписват Санстефанския мирен договор, с който се слага край на войната и се създава Третата българска държава..

Честита Баба Марта

2010-03-01T21:11:00.002+02:00

По стар български обичай на първи март посрещаме символично пролетта и Баба Марта.
Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени вълнени чорапи.
Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили са на изчерпване.
Стопанката връзва мартеничките на всички в дома и благославя: "Да има здраве по хора и добитък, да раждат овошките, да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в добитъка..."
Според народния обичай мартениците се носят дотогава, докато не се види лястовичка или щъркел, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст - на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората.
Ето и приказката за Баба Марта:

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име - Сечко. Само че единият наричали Малък Сечко, а другият - Голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла с благата си усмивка, блестяло слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, когато топлото слънчице огряло, птичките се обадили, та из тревица стоката си да попасе.
- Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде - думал й свекърът.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
- Кърпикожусите цъфтят сега, снахо - топло й напомнил старецът. - Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
- Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи - казала снахата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове безмилостно забрулили напъпилата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Младата овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците горе в планината.
Така останал обичаят да се правят мартеници от червена и бяла вълна, за да радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората.

Кошничка за парфюми

2010-02-23T11:32:00.000+02:00

От нещо подобно на сезал,ама не съвсем

Шапка и шал

2010-02-17T10:30:00.000+02:00

Модела на шала видях при Теменужка и много благодаря за идеята,а шапката - модела и схемата ТУК.

14 февруари - Сирни Заговезни/Прошка/

2010-02-14T08:12:00.000+02:00

Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“. На този ден според църковният канон се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви". На Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си.Сирни Заговезни или Неделя Сиропустна са църковен празник 7 седмици преди Великден - денят поставя началото на най-продължителния пост през годината, наричан Велик Пост.

На трапезата e подредена с избрани блюда - задължителна е баницата, (питка или млин със сирене) сварени яйца, бяла халва с ядки и риба. Вечерта, по-младите семейства отиват при родителите си, където на празничната трапеза всички заедно заговява с млечни храни.

На Сирни Заговезни прошка си вземат млади от стари, децата от родителите, младоженци от кумове - целувайки ръка се изричат: "Прощавай..., мале, тате". "Господ да прощава, простен да си!" - е задължителният отговор. Веселието по време на вечерта е най-голямо по време на т.нар. хамкане на халва, парче сирене или сварено яйце. Характерен обичай на Сирни Заговезни е и запалването и прескачането на празнични огньове.

14 февруари

2010-02-14T07:55:00.000+02:00

Днес е 14 февруари - св.Валентин /по католическия календар/ и ден на влюбените

2010-02-12T08:47:00.001+02:00

2010-02-11T17:54:00.003+02:00

Част от опитите ми да направя мартенички

2010-02-11T14:12:00.000+02:00

има още ,но по-късно ще ги покажа

От едно шише за течен сапун...

2010-02-10T08:52:00.000+02:00

и това е крайния резултат, пакетчетата с кафе 3 в 1 си имат кутийка/чашка...

Подложки за чаши

2010-02-04T11:10:00.000+02:00

Малка салфетка с голямо цвете

2010-02-04T09:34:00.000+02:00

Чайна серия

2010-01-29T08:53:00.000+02:00

Обичам и да бродирам,някога може и да ги ушия

Ново кожухче за телефона,все пак навън е много студено.

2010-01-27T14:49:00.001+02:00

Шапка

2010-01-26T12:45:00.005+02:00

Изплетена малко преди студовете.Схемата ТУК

И един шал

2010-01-26T12:45:00.004+02:00

Схемата

И телефона вече има мартеничка

2010-01-22T12:35:00.000+02:00

Опитвам се да направя мартенички

2010-01-18T18:02:00.000+02:00

Племeнницата ми ме помоли да облека тази кутийка и...се получи това

2010-01-18T17:55:00.002+02:00

2010-01-08T21:07:00.000+02:00

Здравeйте приятели!

2009-12-31T09:36:00.001+02:00

На всички , които посещават моя блог - Най-искрени благопожелания през Новата година за здраве и сили,за ползотворни дела,за топлота и доброта - дарявани и получавани,за дни на радост с усмивки и веселие,за мигове на сбъднати мечти.Честита Нова Година 2010.

2009-12-25T09:28:00.001+02:00

На Коледа стават чудеса,
кой не вярва в това?
Желание ти си намисли,
бързичко го запиши,
под елхата го пъхни,
дълбоко дъх си поеми
и спокойно отиди и си легни!
Когато чуеш звън,
вече си част от Коледният сън!
Най-хубавите пожелания приеми
и Дядо Коледа прегърни!
Обичай близките си ти,
усмихвай се и в трудни дни,
бъди човек с голямо сърце
и всичко останало ще се нареди по мед и масълце!
Бъди силната страна
в житейската борба,
на слабите подавай приятелска ръка,
дарявай щастие и доброта
и ще видиш, че като на шега
Дядо Коледа ще изпълни твоята молба.
Съмна се вече, отваряш очи,
поглеждаш сънен, свеща все още гори,
навън снeга не спира да вали,
а под елхата са твоите мечти!

24 декември - Бъдни вечер...

2009-12-23T22:19:00.000+02:00

Бъдни вечер (24 декември) се счита от християните за един от най-важните семейни празници. На този ден съществена роля играят трапезата, обредните хлябове и коледарите. Характерно за трапезата на Бъдни вечер е, че ястията трябва да са постни и нечетни на брой или 12. 24 декември е наречен Бъдни вечер, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището и семейството, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. В различните краища на страната народът нарича 24 декември Малка Коледа, Суха Коледа, Кадена вечеря, Вечерня, Божич и Неядка.

На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване родилните мъки на Божата майка започнали на Игнажден и на Малка Коледа (Бъдни вечер) родила младия Бог, но за това съобщила на другия ден.

24 декември е наречен Бъдни вечер, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. В дните преди този празник жените стават много рано и през целия ден се приготвят за празничната трапеза. Те не жалят сили и време, за да бъде всичко наред в навечерието на Коледа. Според поверието, както мине Бъдни вечер, така ще върви животът през цялата година. Затова цялото семейство помага при извършването на обредите и приготвянето на трапезата.

На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го вкъщи и го палели в огъня. Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището.

Трапезата на Бъдни вечер е постна

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - постни и нечетен брой (най-често 7, 9, 11) или 12 (заради 12-те апостоли). Това са част от свещените числа на древноюдейската Кабала. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, пълнени чушки, ошав (компот от сушени плодове). Слага се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.

На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година).

Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти - земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.

Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. До трапезата се поставят различни предмети - ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп.

Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място - за мъртвите (починал близък или роднина). През нощта софрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря.

Всеки трябва да опита всички ястия на трапезата, за да му върви през годината.

На Бъдни вечер се гадае

Дванадесет мръсни дни започват от Коледа до Йорданов ден. Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между този и онзи свят временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрели идват в света на живите. Битува страхът, че някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.

Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.

Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите. Здраве и щастие очакват този, който пръв кихне на Бъдни вечер.

Коледуването

През нощта на Бъдни вечер тръгват коледарите. Те ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село/град.

Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети.

В групата има трохобер(събирач на краваите), магаре(носач на месото и сланината), както и коте - мяукащо момче, в знак че му се яде блажничко.

Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина - колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.
Коледните празници започват на 24 декември и продължават до Стефановден (27 декември).

2009-12-21T07:58:00.000+02:00

2009-12-20T15:17:00.002+02:00

Игнажден...

2009-12-20T15:16:00.000+02:00

Свети Игнатии Богоносец се празнува винаги на 20 декември. На много места в нашия народ се смята, че от този ден настава вече самата Коледа. Така пеят коледарите – “Замъчи се Божия майка от Игнажден до Коледа, та си роди млада Бога.”…От този ден някъде коледарите се събират, за да учат коледарските песни.

Игнажден е свързан с един твърде характерен обичай във всички източно-православни народи. Този обичай е “Полазването”. Именно на Игнажден се отдава пророческото значение на първото посещение във всяка къща. Всеки човек с особата си е носител на по-голямо или по-малко щастие за околните; може дори и нещастие да носи. Затова според това какъв човек (според щастливостта) посети дадена къща, такова ще бъде и щастието през цялата година. Затова, когато някой знае, че не е “късметлия”, на този ден не ходи на гости по съседите. По същата причина и онези, които не знаят колко са късметлии, си остават по домовете и не ходят никъде през целия ден. В някои села дори се е стигнало до общо задължение “На Св. Игнат по госте се не иде!”. Ония обаче, които имат “добър полаз”, т.е. които с посещението си носят щастие за през годината, са желани гости. Тях дори още на по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия. Те пристигат сутринта рано в дома на поканилите ги, гощават ги, биват посрещани весело, слагат им трапеза и са изпращани с много дарове. Когато влизат в къщи, те внасят насъбрани по двора трески, слагат ги на огъня и благославят: “да се наплодят агнета, ярета, телета, жребчета” и пр…”Амин, дай Боже!” – отговарят домакините.

Всеки от къщните люде е полазник, особено онзи, който стане по-рано и излезе на двора. Той внася също трески, клечки, слама, хвърля ги в огъня и вика: “Чуррр, пилета, агнета, телета, кончета, малки деца, момчета!Чур!”. И колкото повече искри изскачат при слагането, толкова повече плодородна ще бъде годината!
Има и много различни други подробности. В някои села например, посетителят на този ден бива принуждаван да седне в панер със слама зад вратата “да помъти малко” яйца. Това се прави, за да се излюпват по-добре пилетата през годината.
Ето и няколко от многото други обичаи на Игнажден: От всяка домашна и стопанска работа трябва да се посвърши малко – за да се работи леко и добре през годината. Сърмите за вечеря се правят с връхчета – за да са качулати кокошките през годината. Децата не бива да се бият на този ден, за да не бъдат бити през цялата година. Мотовилките на този ден трябва да са намотани. На много места на Игнажден вечерята се прави “Бъдни вечер”, а някъде сутринта на празника се удрят със сурови дренови пръчки.

С тия обичаи: полазване, пожелаване, удряне с дрянова пръчка и др. Игнажден има и характер на нова година – така, както имаме на Андреевден, Бъдни вечер, Св. Васил и др. дни. За усилване на тези новогодишни обичаи на този ден има значение и звуковото свързване на “Игнат” с “инат”, което дава основание на народа за мисълта, каквото се прави на Св. Инат, упорито ще става през цялата година, т.е. ще се заинати така да става. Може би някои от обичаите с огъня водят началото си и от първите християнски векове у романските народи, които са могли да свързват името Игнации с думата “Игнис”, т.е. огън.

2009-12-13T09:18:00.000+02:00

Месец декември има много празници... На 9 декември Православната църква чества Св. Анна

2009-12-08T20:16:00.003+02:00

Православната църква чества зачатие на Св. Анна. В календара на православната църква този празник е тясно свързан с празника на Рождество на Пресвета Богородица.
На него се почита зачатието на Св. Анна - майка на Богородица.
Св. Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.
Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете.
Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е подобна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича Ханна.
Източноправославната църква приема Света Анна още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е приет от Римокатолическата църква едва през 13 век, като Анна е официално канонизирана през 1854.
Българската православна църква отбелязва зачатието на Света Анна на 9 декември, а нейната смърт - на 25 юли.
Имен ден празнуват: Ана, Анна, Анка, Анелия, Янко, Янка.

Днес е Никулден

2009-12-06T14:28:00.002+02:00

Днес е Никулден
На днешния ден Българската православна църква почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) с голям църковен празник. Свети Николай, архиепископ Мирликийски е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери.

Роден е през 3-и век в Патара (дн. Мала Азия), след праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Светите му мощи днес се намират в италианския град Бари. Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г.

След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ - ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.

Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина.

Кутийка за салфетки - продължавам с коледната тема

2009-12-04T08:48:00.000+02:00

От останали прежди

2009-12-02T21:47:00.000+02:00

Много топлят,вече ги ползвам.

Подарък за една приятелка

2009-12-01T22:46:00.000+02:00

2009-11-25T09:03:00.000+02:00

2009-11-23T22:05:00.000+02:00

Котешка идилия

2009-11-23T22:03:00.000+02:00

Дядо Мраз

2009-11-13T18:27:00.000+02:00

Коледна украса

2009-11-12T10:34:00.000+02:00

Е снежинки не направих...

2009-11-09T19:10:00.002+02:00

Още една шапка

2009-11-09T13:14:00.000+02:00

За благотворителния базар

2009-11-08T18:06:00.000+02:00

Комплект шал и шапка.Не съм добра с фотоапарата,но наистина стана хубаво.

Болеро

2009-11-07T16:16:00.000+02:00

Нещо за чорапките

2009-10-30T19:08:00.002+02:00

Международен ден на усмивката

2009-10-02T18:59:00.000+03:00

2009-08-24T17:51:00.012+03:00

Модела видях при моята приятелка Luna и много ми хареса.Веднага го оплетох и ето какво се получи.Много благодаря на Luna за идеята.http://alunamistejidos.blogspot.com/

Беше сряда...

2009-08-20T10:16:00.004+03:00

Отново бяхме в Борисовата градина,но в много малък състав - Аз, Доди, Цвети и Анастасия.Плетохме , бъбрихме и беше весело и безгрижно.Лично аз се нуждаех точно от това и много благодаря на колежките .Точно така си представях срещите - един голям купон.Дано следващия път времето да бъде с нас и да се съберем повече колежки.Веселбата ще е голяма.

2009-08-14T10:31:00.000+03:00

Шал

2009-08-10T09:52:00.001+03:00

А това е синът ми Макси/на пожара в Илиянци/

2009-08-01T16:46:00.001+03:00

Гардеробче за тоалетната хартия

2009-07-31T20:49:00.002+03:00

2009-06-30T08:29:00.000+03:00

2009-06-21T11:22:00.001+03:00

От остатъци от прежди шалче за зимата

2009-06-21T10:54:00.001+03:00

Нова дрешка на телефона

2009-06-18T15:18:00.002+03:00

2009-06-09T09:43:00.005+03:00

13 юни Световен ден на плетенето на открито .Вече и в България, ще се проведе в София в Борисовата градина, Езерото с лилиите, до чешмичката На 13 юни -събота от 10:00 до 12:00, нужно е да си носите материали за любимият ви жанр плетене ако сте плетач и искате да споделите вашите проекти с всички за които плетенето е хоби.Много се радвам, че и в България ще се проведе такава среща.Аз мисля, че трябва да имаме и други такива дни .