понеделник, 1 август 2011 г.




събота, 30 юли 2011 г.

Топло шалче



Все още е горещо лято, но ...ще дойде и зимата

четвъртък, 28 юли 2011 г.

Слънчево чадърче






Опит да направя чадър за слънце

понеделник, 25 юли 2011 г.

На разходка в Борисовата градина


Мишо на 6 месеца/12.07.2011


вторник, 21 юни 2011 г.

Полата е готова


Вече мога да се похваля - полата е готова и направих разходка с нея.Много удобна дреха,чувствам се комфортно в нея.Мисля,че това е най-важно.

сряда, 15 юни 2011 г.

Несесер за моите куки...





петък, 10 юни 2011 г.

Блузка/калъфче/ за телефончето...



сряда, 1 юни 2011 г.


неделя, 29 май 2011 г.

СВЕТОВЕН ДЕН НА ПЛЕТЕНЕТО НА ОТКРИТО

Да се присъединим към събитието!Всички плетачки от всички краища на България !Това е един от най - красивите  занаяти на света.

вторник, 24 май 2011 г.

24 МАЙ ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - НАЙ - СВЕТЛИЯТ ПРАЗНИК ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ !

Всички наричаме този празник най-светлия, най-обичания – Празника на славянската писменост и култура. Това е денят, в който по-емоционално усещаме себе си като неделима част от световната цивилизация. Българското слово от древни времена има своята писменост, своя знак върху културното минало, настояще и бъдеще на света.
Но това е обобщеният знак на преклонение пред делото на братята Кирил и Методий, техните ученици и поколенията след тях писмовници, оставили следи в културната история на България и оттам на целия славянски свят.
Но 24 май е и личен празник за всеки един от нас – от спомена за първата научена буквичка до книгата, която за първи път ни е развълнувала и сме се преклонили пред таланта. Кирилицата е вече сред официалните езици на Европейския съюз, но дали красивият български е жив във всекидневието ни? И дали оставаме в цялостното си битие почтени към българския език и културата си? Риторични въпроси и повод за размисъл в Деня на писмеността и културата – 24 май.
"Върви народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови", са думи, които всеки българин знае от момента на пристъпването на училищния праг. Думи, които често пъти изговаряме наизуст без дори да се замислим за смисъла и гордостта, които носят. Пеем химна на братята Кирил и Методий, независимо дали сме първолаци или техните баби и дядовци. Защото 24 май е символ на достойнство, традиция и духовност. Достойнство, защото на този ден честваме азбуката, която сме дали на света. Даваща самочувствие, образованост и културна независимост на "вси славяни". Традиция - най-дълго празнуваният ни празник в историята - вече повече от 200 години. Духовност - празник не на политици и военни, а на културата и науката. На хората, градящи устоите на нацията, на хората даващи ни идентичност и на тези, които възпитават поколенията след нас. В този ден се прекланяме и пред родителите си, които първи са ни прочели приказка, спомняме си учителите си, които пренебрегваме в годините. Припомняме си и самите себе си, като малки ученици пред прага на откритието какъв невероятен свят ни откриват буквите, нашите букви.
Светският празник за Св. Св.Кирил и Методий, който се развива като забележително българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата Свети братя, припомня БГНЕС. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов. След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна "Върви народе възродени". През май 1901 г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста. С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и църква, се чества на един ден - 24 май.
Денят на Св. Св. Кирил и Методий е един от първите официални празници на възродената българска държава, превърнал се в празник на цялостния духовен живот. Във всекидневието ни, белязано от противоречивите изживявания на прехода, ако ни липсва нещо най-силно, понякога дори до болезненост това е именно духовността и ценностите, които движат напред.
Но, ако има ден, който обединява, това е този ден – 24 май. Честит празник!

ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
От длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещенни старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...

понеделник, 23 май 2011 г.

И едни търлъчки за бебето


Пола

 И все пак след плетене ,разплитане стигнах дотук.Има още 6 реда и ще видим какво ще стане.
Проекта е пола,но дали ще се получи...

сряда, 11 май 2011 г.

Лоша снимка,но сама това успях да направя

Ново

Не съм зашила копче../и пак жълто,но вече е на привършване/

сряда, 4 май 2011 г.

Столче за терасата...








Столче от грозната макара.Отново с жълто,но останалите прежди трябва да се използват докрай.Направих две кръгчета,които съединих  и се получи това нещо дето прилича на шапка с две лица.Идеята беше такава и за допълнение цветето,но как да го прикача и ето идея за коланче с копче...

неделя, 24 април 2011 г.


неделя, 17 април 2011 г.

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ ЦВЕТЯ !


вторник, 12 април 2011 г.

Идва лято...

Памучни конци 350 гр ,подходящи за плетене на две игли-3,5..Купени отдавна,но станаха на дрешка./около 330 гр/.Схемата е  ТУК

четвъртък, 3 март 2011 г.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИЯ !

понеделник, 28 февруари 2011 г.

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА


Легенда за мартеницата


Легенда за мартеницата
Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.
Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

вторник, 15 февруари 2011 г.


понеделник, 14 февруари 2011 г.

Източноправославните християни у нас днес честват Трифон Зарезан /по стар стил / ,празник на лозарите,градинарите и кръчмарите

Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване". След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение. "Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!" Царят отговаря на благословията "Амин". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора "трифунци", се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка и на хората от вълците.

Колкото до празничната трапеза на Трифон Зарезан, тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 килограм бращно и 1 чаена лъжичка сол .Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да го посолите и да замесите от него тесто, като прибавите 2 чаени чаши хладка вода. Месете тестото докато започне да образува шупли. След това направете пита, която изпечете в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, покрийте я с памучна кърпа, за да не изсъхне кората й.

Като основно ястие по стар български обичай ви предлагаме да приготвите пълнена кокошка.

Освен питката и пълнената кокошка на празника на Трифон Зарезан можете да предложите печени ядки от орехи, лешници, фъстъци или сушени плодове. Добре е да знаете, че ядките могат да бъдат и захаросани. За целта трябва да прибавите малко захар върху тях и да ги изпечете в умерена фурна. Сушените плодове пък се предлагат поръсени с пудра захар и ром. Виното също е задължително за този празник. През зимата и в студените дни се препоръчва червено вино, а през летните топли дни - бяло. Червеното вино се сервира със стайна температура. Обикновено в малките градове и села то се съхранява в изба или мазе. Затова е добре да го извадите малко преди да дойдат гостите ви и да седнете на трапезата. "Напитката на боговете" се сервира с основното ястие, но можете да я сервирате и с десерта. Казват, че каквото вино има на трапезата на Трифон Зарезан, такова вино ще дадат лозите през годините. Затова почерпете гостите си с най-хубавото вино - ще го познаете по синджира, който се образува в горната част на чашата, когато наливате от бутилката.

На следващия ден е добре да предложите лека храна, защото празникът на Трифон Зарезан е известен с изобилието на масата. Подходящи продукти са печените на фурна картофи,предложени с масло и сирене, омлети или бъркани яйца, туршии и варени зеленчуци. Добре е да предвидите и плодови сокове или сиропи от компоти за мъжете, които са препили на предишния ден. Това ще подобри състоянието им и ще избистри ума им.

Да не забравяме хубавите празници и веселите спомени.