четвъртък, 31 декември 2009 г.

Здравeйте приятели!


На всички , които посещават моя блог  -  Най-искрени благопожелания през Новата година за здраве и сили,за ползотворни дела,за топлота и доброта - дарявани и получавани,за дни на радост с усмивки и веселие,за мигове на сбъднати мечти.Честита Нова Година 2010.

петък, 25 декември 2009 г.


На Коледа стават чудеса,
кой не вярва в това?
Желание ти си намисли,
бързичко го запиши,
под елхата го пъхни,
дълбоко дъх си поеми
и спокойно отиди и си легни!
Когато чуеш звън,
вече си част от Коледният сън!
Най-хубавите пожелания приеми
и Дядо Коледа прегърни!
Обичай близките си ти,
усмихвай се и в трудни дни,
бъди човек с голямо сърце
и всичко останало ще се нареди по мед и масълце!
Бъди силната страна
в житейската борба,
на слабите подавай приятелска ръка,
дарявай щастие и доброта
и ще видиш, че като на шега
Дядо Коледа ще изпълни твоята молба.
Съмна се вече, отваряш очи,
поглеждаш сънен, свеща все още гори,
навън снeга не спира да вали,
а под елхата са твоите мечти!


сряда, 23 декември 2009 г.

24 декември - Бъдни вечер...



Бъдни вечер (24 декември) се счита от християните за един от най-важните семейни празници. На този ден съществена роля играят трапезата, обредните хлябове и коледарите. Характерно за трапезата на Бъдни вечер е, че ястията трябва да са постни и нечетни на брой или 12. 24 декември е наречен Бъдни вечер, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището и семейството, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. В различните краища на страната народът нарича 24 декември Малка Коледа, Суха Коледа, Кадена вечеря, Вечерня, Божич и Неядка.

На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване родилните мъки на Божата майка започнали на Игнажден и на Малка Коледа (Бъдни вечер) родила младия Бог, но за това съобщила на другия ден.

24 декември е наречен Бъдни вечер, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. В дните преди този празник жените стават много рано и през целия ден се приготвят за празничната трапеза. Те не жалят сили и време, за да бъде всичко наред в навечерието на Коледа. Според поверието, както мине Бъдни вечер, така ще върви животът през цялата година. Затова цялото семейство помага при извършването на обредите и приготвянето на трапезата.

На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го вкъщи и го палели в огъня. Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището.

Трапезата на Бъдни вечер е постна

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - постни и нечетен брой (най-често 7, 9, 11) или 12 (заради 12-те апостоли). Това са част от свещените числа на древноюдейската Кабала. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, пълнени чушки, ошав (компот от сушени плодове). Слага се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.

На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година).

Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти - земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.

Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. До трапезата се поставят различни предмети - ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп.

Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място - за мъртвите (починал близък или роднина). През нощта софрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря.

Всеки трябва да опита всички ястия на трапезата, за да му върви през годината.

На Бъдни вечер се гадае

Дванадесет мръсни дни започват от Коледа до Йорданов ден. Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между този и онзи свят временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрели идват в света на живите. Битува страхът, че някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.

Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.

Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите. Здраве и щастие очакват този, който пръв кихне на Бъдни вечер.

Коледуването

През нощта на Бъдни вечер тръгват коледарите. Те ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село/град.

Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети.

В групата има трохобер(събирач на краваите), магаре(носач на месото и сланината), както и коте - мяукащо момче, в знак че му се яде блажничко.

Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина - колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.
Коледните празници започват на 24 декември и продължават до Стефановден (27 декември).

понеделник, 21 декември 2009 г.


неделя, 20 декември 2009 г.


Игнажден...


Свети Игнатии Богоносец се празнува винаги на 20 декември. На много места в нашия народ се смята, че от този ден настава вече самата Коледа. Така пеят коледарите – “Замъчи се Божия майка от Игнажден до Коледа, та си роди млада Бога.”…От този ден някъде коледарите се събират, за да учат коледарските песни.

Игнажден е свързан с един твърде характерен обичай във всички източно-православни народи. Този обичай е “Полазването”. Именно на Игнажден се отдава пророческото значение на първото посещение във всяка къща. Всеки човек с особата си е носител на по-голямо или по-малко щастие за околните; може дори и нещастие да носи. Затова според това какъв човек (според щастливостта) посети дадена къща, такова ще бъде и щастието през цялата година. Затова, когато някой знае, че не е “късметлия”, на този ден не ходи на гости по съседите. По същата причина и онези, които не знаят колко са късметлии, си остават по домовете и не ходят никъде през целия ден. В някои села дори се е стигнало до общо задължение “На Св. Игнат по госте се не иде!”. Ония обаче, които имат “добър полаз”, т.е. които с посещението си носят щастие за през годината, са желани гости. Тях дори още на по-предния  ден ги калесват с бъклица или с ракия. Те пристигат сутринта рано в дома на поканилите ги, гощават ги, биват посрещани весело, слагат им трапеза и са изпращани с много дарове. Когато влизат в къщи, те внасят насъбрани по двора трески, слагат ги на огъня и благославят: “да се наплодят агнета, ярета, телета, жребчета” и пр…”Амин, дай Боже!” – отговарят домакините.

Всеки от къщните люде е полазник, особено онзи, който стане по-рано и излезе на двора. Той внася също трески, клечки, слама, хвърля ги в огъня и вика: “Чуррр, пилета, агнета, телета, кончета, малки деца, момчета!Чур!”. И колкото повече искри изскачат при слагането, толкова повече плодородна ще бъде годината!
Има и много различни други подробности. В някои села например, посетителят на този ден бива принуждаван да седне в панер със слама зад вратата “да помъти малко” яйца. Това се прави, за да се излюпват по-добре пилетата през годината.
Ето и няколко от многото други обичаи на Игнажден: От всяка домашна и стопанска работа трябва да се посвърши малко – за да се работи леко и добре през годината. Сърмите за вечеря се правят с връхчета – за да са качулати кокошките през годината. Децата не бива да се бият на този ден, за да не бъдат бити през цялата година. Мотовилките на този ден трябва да са намотани. На много места на Игнажден вечерята се прави “Бъдни вечер”, а някъде сутринта на празника се удрят със сурови дренови пръчки.

С тия обичаи: полазване, пожелаване, удряне с дрянова пръчка и др. Игнажден има и характер на нова година – така, както имаме на Андреевден, Бъдни вечер, Св. Васил и др. дни. За усилване на тези новогодишни обичаи на този ден има значение и звуковото свързване на “Игнат” с “инат”, което дава основание на народа за мисълта, каквото се прави на Св. Инат, упорито ще става през цялата година, т.е. ще се заинати така да става. Може би някои от обичаите с огъня водят началото си и от първите християнски векове у романските народи, които са могли да свързват името Игнации с думата “Игнис”, т.е. огън.

неделя, 13 декември 2009 г.


вторник, 8 декември 2009 г.

Месец декември има много празници... На 9 декември Православната църква чества Св. Анна


Православната църква чества зачатие на Св. Анна. В календара на православната църква този празник е тясно свързан с празника на Рождество на Пресвета Богородица.
На него се почита зачатието на Св. Анна - майка на Богородица.
Св. Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.
Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете.
Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е подобна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича Ханна.
Източноправославната църква приема Света Анна още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е приет от Римокатолическата църква едва през 13 век, като Анна е официално канонизирана през 1854.
Българската православна църква отбелязва зачатието на Света Анна на 9 декември, а нейната смърт - на 25 юли.
Имен ден празнуват: Ана, Анна, Анка, Анелия, Янко, Янка.

неделя, 6 декември 2009 г.

Днес е Никулден

Днес е Никулден
На днешния ден Българската православна църква почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) с голям църковен празник. Свети Николай, архиепископ Мирликийски е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери.

Роден е през 3-и век в Патара (дн. Мала Азия), след праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Светите му мощи днес се намират в италианския град Бари. Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г.

След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ - ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.


Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина.

петък, 4 декември 2009 г.

Кутийка за салфетки - продължавам с коледната тема


сряда, 2 декември 2009 г.

От останали прежди



Много топлят,вече ги ползвам.

вторник, 1 декември 2009 г.

Подарък за една приятелка


сряда, 25 ноември 2009 г.


понеделник, 23 ноември 2009 г.


Котешка идилия


петък, 13 ноември 2009 г.

Дядо Мраз


четвъртък, 12 ноември 2009 г.

Коледна украса


Е снежинки не направих...

понеделник, 9 ноември 2009 г.


Още една шапка


неделя, 8 ноември 2009 г.

За благотворителния базар


Комплект шал и шапка.Не съм добра с фотоапарата,но наистина стана хубаво.

събота, 7 ноември 2009 г.

Болеро


петък, 30 октомври 2009 г.

Нещо за чорапките


петък, 2 октомври 2009 г.

Международен ден на усмивката


понеделник, 24 август 2009 г.


Модела видях при моята приятелка Luna и много ми хареса.Веднага го оплетох и ето какво се получи.Много благодаря на Luna за идеята.http://alunamistejidos.blogspot.com/

четвъртък, 20 август 2009 г.

Беше сряда...


Отново бяхме в Борисовата градина,но в много малък състав - Аз, Доди, Цвети и Анастасия.Плетохме , бъбрихме и беше весело и безгрижно.Лично аз се нуждаех точно от това и много благодаря на колежките .Точно така си представях срещите - един голям купон.Дано следващия път времето да бъде с нас и да се съберем повече колежки.Веселбата ще е голяма.

петък, 14 август 2009 г.



понеделник, 10 август 2009 г.

Шал



събота, 1 август 2009 г.

А това е синът ми Макси/на пожара в Илиянци/

петък, 31 юли 2009 г.

Гардеробче за тоалетната хартия


вторник, 30 юни 2009 г.


неделя, 21 юни 2009 г.

От остатъци от прежди шалче за зимата

Нова дрешка на телефона