петък, 31 декември 2010 г.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА !

За Новата година -
здраве до амина,
шарени торбички, пълни със парички,
и гърненце с мед - да е на късмет!!!

събота, 25 декември 2010 г.

ЧЕСТИТА КОЛЕДА

На Коледа чудесата се случват,
стига да ги пожелаете!
Имайте надежда, вярвайте в доброто
и не забравяйте да помечтаете!
Нека чудесата оживеят за вас
в магията на празника!
ВЕСЕЛА КОЛЕДА!

сряда, 24 ноември 2010 г.

За първи път плета подобна дрешка,но мисля че се справих.Това е за бебе Михаил,внучето което очаквам с голямо нетърпение.

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

понеделник, 1 ноември 2010 г.

1 ноември Ден на Народните будители

  Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и на националното ни самочувствие, отстоявано година след година през вековете на робство, насилия и народни страдания — дело на стотици и хиляди знайни и незнайни българи - книжовници, наставници и просветители, вдъхнали в мрака на чуждото потисничество вяра в собствените сили на народа по пътя към историческото възстановяване на българската държавност.
Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите.


Иван Рилски
Иван Рилски
Приемат 1 ноември — денят на светецаза нов, но всъщност добре познат празник.
Това се случва на
13 декември 1922 г., когато 19-то Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от Правителството на Александър Стамболийски
на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.

Министърът на просветата Стоян Омарчевски чете поздравителен адрес до Юбиляра Иван Вазов
От ляво на дясно: Ст. Станимиров, Ал. Радославов, Дим. Лазов, проф. Беньо Цонев, Ив. Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Стоян Омарчевски, Христо Цанков - Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина.
«Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.»
За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви:

«Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното — бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам — и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.»
Първи ноември е денят, в който България се покланя пред великия благослов на своите будители. Пред ония достойни нeйни синове, които изковаха от словото най-мощното оръжие и превърнаха спомена от славното минало на Отечeството в идеал и съдба на цял един народ. Днешна България е тържество на този идеал, а народът ни е издигнал в култ тяхната жертвеност пред олтара на родината. И е създал един прекрасен празник — 1 ноември — Ден на народните будители, за да светлее в националната памет жаравата от образи на творци и крепители на българската вселена.
Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов Деан Тодоров (мощния), Теодор Чубуров (горския) и много други.
Да се поклоним пред тях ! И да им благодарим, защото те възвестиха пред света, че в българската просвета и култура светлеят едни от най-древните пластове на човешката цивилизация.
Честит празник на всички българи!

сряда, 22 септември 2010 г.

Моят юбилеен рожден ден!


Тържеството с моите колеги.Много се забавлявахме всички...

вторник, 7 септември 2010 г.

Нов телефон - нова дрешка

неделя, 5 септември 2010 г.

събота, 21 август 2010 г.

Ръкавички без пръсти

Май започнах подготовката за студените дни...

четвъртък, 12 август 2010 г.

Чорапки...

по едно малко сърчице и станаха по-хубави.

Чорапки

понеделник, 26 юли 2010 г.

24.07.2010...


Много щастие и любов

неделя, 18 юли 2010 г.

Трите бутилки за ритуалите/граждански,църковен и за ресторанта

събота, 26 юни 2010 г.

Възглавничка за венчални пръстени

Предстои ни щастливо събитие,дъщеря ми се омъжва.Помолиха ме да направя възглавничка за венчалните халки и ето какво измислих.

сряда, 2 юни 2010 г.

Безплатен курс по плетене във Велико Търново на 4 и 5 юни 2010

http://hobiyarn.blogspot.com/

четвъртък, 20 май 2010 г.

На бебешка тема...

събота, 3 април 2010 г.

Възкресение Христово (Великден)

 

Първият и най-големият от празниците на новозаветната църква е Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос - Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.
Денят на празника е установен от Първия вселенски събор през 325 г. Обикновено православният Великден се чества между 4 април и 8 май. Източната православна църква ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие, т.е. между 22 март и 25 април.
Последната седмица преди Възкресение се нарича Страстна. Тогава се припомнят събитията от последната седница от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.
По време на Страстната седмица православната църква извършва няколко служби, на които е редно да се ходи. Тази седмица е последна от Великденския пост, който продължава осем седмици.
По време на този пост са забранени храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечение. В края на Страстната седмица се “тримири”, т.е. не се яде нищо, може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден.

В четвъртък преди Възкресение се боядисват Великденските яйца.Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с появата на тази практика. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите “Христос Възкръсна!” (това били първите думи от проповедта й).
Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се “лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък.

На “разпети петък” не се върши никаква домакинска работа. Тази забрана отдавна е загубила значението си като почит към смъртта на Христос и се е превърнала в суеверие, което гласи, че който работи на този ден, ще го сполети нещастие. Затова домакините, които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък, правят това в събота. На този ден се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца.
В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.
Неделята, понеделникът и вторникът са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.
Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница традиционният поздрав е “Христос возкресе!”.

събота, 27 март 2010 г.

Една отдавна замислена идея е изпълнена.Часовник с плетен на една кука циферблат.За съжаление снимките не са добри,на живо е много по-хубав.

Цветница (Връбница)

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.
7471_2.jpg

Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.


Православието чества на този ден един от 12-те си големи празници.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите — с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
Върбовата клонка прогонва злото и дарява здраве. От древни времена се чества като победа на пролетта и живота над зимата и заспалата природа. В ранната заран жените закичват над вратите на домовете си върбови клонки.
Навярно това поверие е възникнало от факта, че върбата първа от другите растения оживява след дългия зимен сън на природата.

Още в езическите времена славяните вярвали, че върбата притежава свойството да пази людете от зли духови и черни магии и да защитава хората, животните и посевите от бедствия и болести.

Когато изсъхнат върбовите клонките, не се изхвърлят. Жените ги прибират за лек против уплаха и болест. Ако пък в някой ден небето се покрие с градоносни облаци и буря започне да вилнее, тези сухи вейки се слагат под камък и бедствието се разминава. В това вярвали дедите ни.

По подобие на ладуването на Васильовден и на гадаенето на Еньов ден и на Цветница момите се събират. Завързват пръстените си с червени конци и ги пускат в съд с “мълчана вода”. Именницата която ги е приела у дома си, вади пръстените със завързани очи и нарича кой ще е съпругът на момата, чийто пръстен е изваден. Това наричане се придружавало с много смях и задевки.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:
Иглика, Божура, Венец, Венцислав, Венцислава,Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Елица (идва от ела), Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка , Китен, Камен, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невен(а), Петуния, Роза, Росен, Росинка, Румен, Румяна, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к)а, Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

петък, 26 март 2010 г.

Лазаровден





Лазаровден Лазаровден е празник с подвижна дата, отбелязва се винаги в предпоследната събота преди Великден. В Календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети с възкресението на Лазар, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Месията се връща и възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.

В българската народна традиция Лазаровден или "Лазарица", "Лазарова събота" е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. На този ден групи от по 6-7 момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри и др.

Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богат урожай от раззеленилото се жито.

понеделник, 8 март 2010 г.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ЖЕНИ ПО СВЕТА !


Жената и нейният празник

На жената, са посветени толкова много строфи. За нея са се водили битки. И тя самата е воювала. И продължава да се сражава - за себе си, за децата... Отначало за права, а сетне и против притискащата я еманципация.
Срещу хамалуването на мъж, деца, шефове... Срещу това да е като многоръкия Шива, да се справя с всичко. Хем да е нечия муза, хем да прави кариера, хем да е домакиня, хем да е с фигура на манекен...
Това е женската орис. 365 дни в годината, а в календара само един са и отредили за празник – 8 март. Едни го приемат, други го отричат, трети искат през цялата година да бъдат на почит.
Осми март води началото си от 1857 г. от нюйоркската демонстрация на жените. Шивачки и текстилки напуснали фабриките и тръгнали по улиците на града с искане за 10-, а не за 16-часов работен ден.

На 26 август 1910 г. в Копенхаген на Втората международна конфренция на жените социалистки стотина делегатки от 70 страни обсъждат въпроса за създаване на международна организация за права и свободи на всички жени. Тогава Клара Цеткин предлага да се отбелязва всяка пролет международен ден за борба на жените за равноправие в памет на нюйоркската демонстрация от 1857 г. В началото празникът бил честван само в няколко европейски страни и САЩ.

Българките са едни от първите, които го отбелязват - на 11 април 1911 г. Те са и тези, които предлагат датата 8 март. Решението е взето на Втората международна конференция на жените комунистки в Москва през юни 1921 г. На нея българките, чиято делегация е водена от Ана Маймункова, правят предложение да се установи един и същ ден, в който да се чества денят за борбата на жените за равноправие, и това да е 8 март.

А днес макар да и да не сме шивачки, и макар да не живеем в края на деветнадесети век, иде ни пак да излезем по площадите и да викаме.

  • Да викаме, че искаме: спокойствие - за себе си, сигурност - за децата си, достойна старост - за родителите си.

  • Да викаме, че не искаме да се озовем без работа година преди пенсията си - квалифицирани, но непотребни, понеже не сме млади, но не и дотам стари, та животът да е приключил вече...

  • Да викаме, че не искаме, ако сме млади, да сме на работа, но без договори и зависещи единствено от капризите на работодателите си.

Но Осми март вече се е състоял. Преди повече от век. И съдбата няма да ни отреди да поставим началото на втори подобен празник. Нито самолюбието ни ще позволи да признаем, че сме оставили нещата да се срутят обратно:

  • след толкова борба за равноправие;
  • след толкова приказки за ролята на жената в съвременното общество;
  • след толкова мълчание в медиите и равнодушие сред управляващите пред факта, че отново сме се превърнали в американски шивачки;
  • заключвани по двадесет часа на работните места;
  • отвличани посред бял ден от насилници и сводници по улиците;
  • пребивани и малтретирани от съпрузите.

Оня Осми март няма кой да ни го организира вече- ни профсъюзи, ни неформални сдружения, ни Народното събрание.

Остана да си го празнуваме поединично. С цветя, които голяма част от жените ще си подарят сами или една на друга.
А най-големите щастливки ще получат подаръци от любящите ги и уважаващи партньори. Но за тях тъй и тъй всеки ден е празник.

ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ, ДАМИ!!!

сряда, 3 март 2010 г.

3 Март - Национален Празник на Република България

3 март в българската история Национален празник на Република България - Ден на Освобождението на България
1878 г. - Руско-турска война (1877-1878): Русия и Османската империя подписват Санстефанския мирен договор, с който се слага край на войната и се създава Третата българска държава..

понеделник, 1 март 2010 г.

Честита Баба Марта

Баба Марта
По стар български обичай на първи март посрещаме символично пролетта и Баба Марта.
Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени вълнени чорапи.
Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили са на изчерпване.
Стопанката връзва мартеничките на всички в дома и благославя: "Да има здраве по хора и добитък, да раждат овошките, да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в добитъка..."
Според народния обичай мартениците се носят дотогава, докато не се види лястовичка или щъркел, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст - на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората.
Ето и приказката за Баба Марта:

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име - Сечко. Само че единият наричали Малък Сечко, а другият - Голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла с благата си усмивка, блестяло слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, когато топлото слънчице огряло, птичките се обадили, та из тревица стоката си да попасе.
- Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде - думал й свекърът.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
- Кърпикожусите цъфтят сега, снахо - топло й напомнил старецът. - Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
- Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи - казала снахата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове безмилостно забрулили напъпилата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Младата овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците горе в планината.
Така останал обичаят да се правят мартеници от червена и бяла вълна, за да радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората.

вторник, 23 февруари 2010 г.

Кошничка за парфюми

От нещо подобно на сезал,ама не съвсем

сряда, 17 февруари 2010 г.

Шапка и шал

Модела на шала видях при Теменужка  и много благодаря за идеята,а шапката - модела и схемата ТУК.

неделя, 14 февруари 2010 г.

14 февруари - Сирни Заговезни/Прошка/

Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“. На този ден според църковният канон се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви". На Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си.Сирни Заговезни или Неделя Сиропустна са църковен празник 7 седмици преди Великден - денят поставя началото на най-продължителния пост през годината, наричан Велик Пост.

На трапезата e подредена с избрани блюда - задължителна е баницата, (питка или млин със сирене) сварени яйца, бяла халва с ядки и риба. Вечерта, по-младите семейства отиват при родителите си, където на празничната трапеза всички заедно заговява с млечни храни.

На Сирни Заговезни прошка си вземат млади от стари, децата от родителите, младоженци от кумове - целувайки ръка се изричат: "Прощавай..., мале, тате". "Господ да прощава, простен да си!" - е задължителният отговор. Веселието по време на вечерта е най-голямо по време на т.нар. хамкане на халва, парче сирене или сварено яйце. Характерен обичай на Сирни Заговезни е и запалването и прескачането на празнични огньове.

14 февруари

Днес е 14 февруари - св.Валентин /по католическия календар/ и ден на влюбените

петък, 12 февруари 2010 г.

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

Част от опитите ми да направя мартенички

има още ,но по-късно ще ги покажа

сряда, 10 февруари 2010 г.

От едно шише за течен сапун...


и това е крайния резултат, пакетчетата с кафе 3 в 1 си имат кутийка/чашка...