неделя, 20 декември 2009 г.

Игнажден...


Свети Игнатии Богоносец се празнува винаги на 20 декември. На много места в нашия народ се смята, че от този ден настава вече самата Коледа. Така пеят коледарите – “Замъчи се Божия майка от Игнажден до Коледа, та си роди млада Бога.”…От този ден някъде коледарите се събират, за да учат коледарските песни.

Игнажден е свързан с един твърде характерен обичай във всички източно-православни народи. Този обичай е “Полазването”. Именно на Игнажден се отдава пророческото значение на първото посещение във всяка къща. Всеки човек с особата си е носител на по-голямо или по-малко щастие за околните; може дори и нещастие да носи. Затова според това какъв човек (според щастливостта) посети дадена къща, такова ще бъде и щастието през цялата година. Затова, когато някой знае, че не е “късметлия”, на този ден не ходи на гости по съседите. По същата причина и онези, които не знаят колко са късметлии, си остават по домовете и не ходят никъде през целия ден. В някои села дори се е стигнало до общо задължение “На Св. Игнат по госте се не иде!”. Ония обаче, които имат “добър полаз”, т.е. които с посещението си носят щастие за през годината, са желани гости. Тях дори още на по-предния  ден ги калесват с бъклица или с ракия. Те пристигат сутринта рано в дома на поканилите ги, гощават ги, биват посрещани весело, слагат им трапеза и са изпращани с много дарове. Когато влизат в къщи, те внасят насъбрани по двора трески, слагат ги на огъня и благославят: “да се наплодят агнета, ярета, телета, жребчета” и пр…”Амин, дай Боже!” – отговарят домакините.

Всеки от къщните люде е полазник, особено онзи, който стане по-рано и излезе на двора. Той внася също трески, клечки, слама, хвърля ги в огъня и вика: “Чуррр, пилета, агнета, телета, кончета, малки деца, момчета!Чур!”. И колкото повече искри изскачат при слагането, толкова повече плодородна ще бъде годината!
Има и много различни други подробности. В някои села например, посетителят на този ден бива принуждаван да седне в панер със слама зад вратата “да помъти малко” яйца. Това се прави, за да се излюпват по-добре пилетата през годината.
Ето и няколко от многото други обичаи на Игнажден: От всяка домашна и стопанска работа трябва да се посвърши малко – за да се работи леко и добре през годината. Сърмите за вечеря се правят с връхчета – за да са качулати кокошките през годината. Децата не бива да се бият на този ден, за да не бъдат бити през цялата година. Мотовилките на този ден трябва да са намотани. На много места на Игнажден вечерята се прави “Бъдни вечер”, а някъде сутринта на празника се удрят със сурови дренови пръчки.

С тия обичаи: полазване, пожелаване, удряне с дрянова пръчка и др. Игнажден има и характер на нова година – така, както имаме на Андреевден, Бъдни вечер, Св. Васил и др. дни. За усилване на тези новогодишни обичаи на този ден има значение и звуковото свързване на “Игнат” с “инат”, което дава основание на народа за мисълта, каквото се прави на Св. Инат, упорито ще става през цялата година, т.е. ще се заинати така да става. Може би някои от обичаите с огъня водят началото си и от първите християнски векове у романските народи, които са могли да свързват името Игнации с думата “Игнис”, т.е. огън.